Виждам колко си сърдит,
виждам как ревнуваш ти
и мечтаеш у дома
да стоя съвсем сама.
Но какво да правя аз,
Като Бог ми даде глас,
За да нося с песента
Смях и радост на света?
Слънце грее в мойте очи,
Вятър вее в мойте коси,
Птица пее в моето сърце.
Дом не търся, а небе!
Искаш - не искаш, аз съм такава!
Тебе те дразни моята слава.
Ако си търсиш скромна съпруга,
Няма да преча, тръгвай със друга!(2)
Ти си ревност, ти си страх.
Аз съм песен, аз съм смях.
Ще разминем може би,
С тебе нашите съдби
Но какво да правя аз,
Като Бог ми даде глас,
За да нося с песента
Смях и рядост на света?