От аромата на цъфналите пълзящи рози съм опиянен
В най - великолепния час звездата изчезва в полумрака
Като една потайна змия се приютява вътре в мен скръбта
На един далечен телефон, плачеща млада жена под дъжда
Защото и в раздялата има любов
Защото разделените все още се обичат
Вятърът в далечна тъмнина е запратил звездите
Пурпурни искри преминават през моята разпиляна самота
Дълго я търся, дълго я търся
Цялото ми тяло е в рани от тежки изгаряния
Защото и в раздялата има любов
Защото разделените все още се обичат
Луната е потопена в мрак, а от дърветата се ръси сребърен прашец
В нощната река плават лилии
Нервните усмивки са забравили аромата на жасмина
Защото и раздялата има един горчив вкус
Защото и в раздялата има любов
Защото разделените все още се обичат