Да, той ме гледа от известно време,
забелязах, но не казва нищо
и всичко изглежда тъй красиво в автобус, изпълнен с шарени чадъри.
Гледа ме, гледа ме, знам, с любезна настоятелност
и аз самата бих му продала своя поглед, но не мога,
затова чакам той да проговори,
докато се преструвам, че гледам объркана дъжда по стъклата.
И хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога за нас.
Хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога за нас.
А ето там, малко по-нататък –
не знам откога – седи една по-красива жена
и е просто невъзможно да не я гледа,
но той не я гледа, не я гледа!
Усмихва се леко само на мен,
сетне ме докосва леко и си отива.
И хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога за нас.
Хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога…
И хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога за нас.
Хората слизат под дъжда,
но няма да узнаят никога за нас.