Тя си тръгна без да остави телефонен номер,
каза че имала нужда да проясни мислите си.
Той си помисли, че се е върнала обратно в Остин (град в Тексас),
защото говореше за това през цялото време.
Беше минала почти година преди тя да му се обади.
И единственото, което получи бяха три позвънявания и телефонният секретар:
„Ако се обаждате относно колата – продадох я!
Ако е вторник вечер съм на боулинг.
Ако имате нещо за продаване,
губите си времето –
няма да го купя!
Ако е някой друг
изчакайте сигнала
и знаете какво да правите.
И P.S. – Ако обаждането е от Остин,
аз все още те обичам!”
Телефонът падна от ръцете ѝ.
Тя чу, но не можеше да повярва.
Кой мъж би чакал толкова дълго?
Каква любов трябва да е тази?
Тя изчака три дни и после опита отново.
Нямаше представа какво да каже,
но чу три позвънявания и после:
„Ако е петък вечер, значи съм на някой мач.
А първото нещо, което ще направя в събота, ако не вали,
е да отида на езерото
и ще ме няма през целия уикенд.
Но ще ви звънна като се прибера вкъщи
в неделя следобед.
И P.S. – Ако обаждането е от Остин,
аз все още те обичам!”
Този път тя остави телефонния си номер,
но без да каже думичка.
След това чакаше до телефона в неделя вечерта
и това, което той чу беше:
„Ако се обаждаш за сърцето ми – то все още е твое!
Трябваше да се вслушвам в него малко повече
и нямаше да ми отнеме толкова време,
за да разбера къде е мястото ми.
И между другото, момче,
не говориш на телефонния секретар.
Не можеш ли да познаеш?
Обажда се Остин и аз все още те обичам!
Все още те обичам!”