Знам разни часове, но тоя
не си очаквала и ти:
в света – отдавна неспокоен –
животът се успокои.
И чувствата умряха бързо,
загина вчерашната страст.
И няма нужда да си вързан,
когато си лишен от власт.
Покой. Блажени птици пеят
със тихи земни, земни гласове.
И в спомените те люлеят
временните ветрове.
Стопила слепите тревоги,
блажено-мъдра стана ти.
И пепел от предишен огън
в душите ни се утаи…
Уж вече няма изненади,
а днес по пътя, пътя ни трънлив
пътуваше една, една измама:
блажен не значеше, не значеше щастлив.