Ще плачеш
така както дъждът, ще плачеш
И ще си тръгнеш
Както листата, отнесени от тъжния есенен вятър
Ще си тръгнеш
Сигурна в това, че никога няма да си простиш
Но ще се събуди
един ден сърцето ти
от горещото лято, обляно от слънце
И ще смениш
тъгата от сълзите ти
със светла усмивка, ще се усмихнеш
И тогава ще дойде
Вкусът на най-сладката целувка
и една прегръдка, която ще те стопли
Ще дойде
една фраза и една луна от онези,
които ще те изненадат
Ще дойде
Моето тяло да са погрижи за твоите трепети
И магията на звездите
Ще си мислиш, че животът е несправедлив
Ще плачеш и ще мислиш отново за онзи момент,
в който ти казах: "Не,
никога няма да те оставя."
И изведнъж тъмнината около нас..
Но ще се събуди един ден сърцето ти
от горeщoто лято, обляно от слънце
И ще смениш
тъгата от сълзите ти
със светла усмивка и ще се усмихнеш
И тогава ще дойде
Вкусът на най-сладката целувка
и една прегръдка ще те стопли
Ще дойде
една фраза и една луна от онези,
които ще те изненадат
Ще дойде
Моето тяло да са погрижи за твоите трепети
И магията на звездите
Поезията на тихо сипещия се сняг
И моето тяло да са погрижи за твоите трепети
Поезията на тихо сипещия се сняг