Аз съм кукла на конци,
остров Трейси, пътуващ във времето диамант,
мъки, изваяни от нож.
Идвам да те намеря, 4 ч. в една кадифена сутрин,
с години закъснял.
Тя е добрата страна, бяг на самотен рейнджър
през отворено пространство.
В ума ми, когато тя не е до мен,
полудявам, защото не искам да съм тук
и доволството изглежда като далечен спомен,
и не мога да се сдържа,
всичко, което искам да я чуя да казва е "Мой ли си?"
Мой ли си?
Мой ли си?
Мой ли си?
Предполагам, че това, което се опитвам да кажа е,
че се нуждая от думите "Обичам те".
Продължавам да си представям среща, пожелах си цели животи,
нечестно не сме някъде да сме лоши с дни.
Велико бягство, изгубили представа за време и място,
Тя е добрата страна, катереща се по желанието ми.
И полудявам, защото не искам да съм тук
и доволството изглежда като далечен спомен,
и не мога да се сдържа,
всичко, което искам да я чуя да казва е "Мой ли си?"
Мой ли си?
Мой ли си?
Мой ли си?
И тръпката от преследването се движи по тайни пътища,
затова в случай, че сгреша,
искам само да те чуя да казваш, че ми пазиш гърба.
Моя ли си?
Тя е добрата страна, бяг на самотен рейнджър
през отворено пространство.
В ума ми, когато тя не е до мен,
полудявам, защото не искам да съм тук
и доволството изглежда като далечен спомен,
и не мога да се сдържа,
всичко, което искам да я чуя да казва е "Мой ли си?"
Мой ли си?
Мой ли си?
Мой ли си?