Аранхуез
И все още пада вечерта над теб
и над този мой поглед ще прочетеш
това което времето е написало сега
в един ден далечен
Аранхуез
Твоя глас бавно пее той
Към вятъра, слънцето и към времето
Което после всичко отнема
Тази моя история която
не казвам още аз
но стой затворена във сърцето
и над очите тъй блести
в една сладка усмивка
Аранхуез
твойта древна слава не е повече
сега плаче една китара тук със теб
твойто красиво име няма го повече
и разцъфва във една роза
Аранхуез
моят глас бавно пее
към вятъра, слънцето и времето
после всичко променя се
тази твоя история която не знаe никой човек
която подържа твърдо сърцето си
и над очите тъй блести
във една сладка усмивка
Вечерта е тук със спомени
които отнасят там
говорейки за нас
че не сме никога сами
Аранхуез
Аранхуез