Когато ръката ми е юмрук пак я отваряш
и слагаш твойта рака в нея.
Шепотиш предпазливо изречения през целия шум
като че ли са моя секстант и компас.
Аплодисменти, аплодисменти
за твоите думи.
Сърцето ми се отваря
когато се смееш!
Аплодисменти, аплодисменти
за твоя стил да ме възхищаваш,
никога не спирай с това!
Желая толкова много
никога да не спираш с това!
Когато Земята ми е плоска пак я правиш кръгла,
показваш ми на мирен начин какво означава далекогледство.
Когато отново искам да минавам с главата през стена,
слагаш ми каска и чук в ръката.
Аплодисменти, аплодисменти
за твоите думи.
Сърцето ми се отваря
когато се смееш!
Аплодисменти, аплодисменти
за твоя стил да ме възхищаваш,
никога не спирай с това!
Желая толкова много
никога да не спираш с това!
Аплодисменти, аплодисменти
за твоите думи.
Сърцето ми се отваря
когато се смееш!
Аплодисменти, аплодисменти
за твоя стил да ме възхищаваш,
никога не спирай с това!
Желая толкова много
никога да не спираш с това!