Вървя през лабиринта на миговете,
Но на където и да се обърна, започвам отначало
И никога не стигам до изхода
Стигам до хоризонта
Но там откривам нов хоризонт
Всичко е толкова неочаквано
И тогава разбирам, че съм знаел
Отивайки натам, ти си изгубен завинаги
Тръгвайки натам, аз ще се изгубя по пътя
Ако останем където сме, не сме заедно
Където и да е.
Луната, лежаща в океана
Се носи по течението
Но никога не знае
Защо така се лее
По океанското вълнение
Луната продължава да се стича
Вълните продължават да се вълнуват
А аз продължавам напред.
Питам се ако звездите посочат
Животът да е мой
Биха ли дали малко от своята светлинка,
Достатъчна да следвам пътя?
Поглеждам нагоре към небето,
Но нощта е толкова облачна.
Няма и следа от звездите
Няма Вела, няма Орион.
Раковините от горещите пясъци
Са пренесли далеч от техните земи
Екът на родните легенди,
Но аз ги чувам само като тих шепот
Думите се преплитат на кълбо
И си тръгвам от разлистената върба
Вече повярвала,
Че просто съм сънувала.
Да скъсам връзката с времето
И тя да стане тайна нишка
В надеждата, че все още мога да открия
Пътя обратно към момента.
Започвам да се въртя и да търся
Началото на новото начало
И търсейки отговора
Мога да намеря изхода
Това е някой от тези пътища, или онзи
Това е този път или другия
Посоката ще бъде тази
Или може би отражението и
Просто трябва да се обърна
Завоят, който направих,
Е може би началото,
А може би е близо до края.