[Стих 1]
Чувствам се сякаш искам да ударя някого
да се обърна и да зашлевя някого,
Но не отивам там, брат (не, не, не)
Няма да се поддам (не, не, не)
Тревогите се блъскат в ума ми
Измъчват душата ми като Бин Ладен
Но аз няма да се предам, брат (не, не, не)
няма да изгубя контрол, брат (не, не, не)
Оплетена и окована
Душата ми се чувства опетнена
Не мога да обясня сърбежа в мозъка си.
Напоследък единствената ми цел е да поддържам
И възвръщам контрола върху главния си мозък.
Кръвта ми кипи, изпомпва пропан
Потокът ми от мисли повече прилича на скоростно влакче
Аз съм в бърза кола по скоростна лента
В дъжда и мога да съм хидроплан.
[Припев]
Не се страхувам от никого от враговете си
И не се страхувам от куршуми на Узи
Занимавам се с нещо по-лошо от тези,
което ще те постави на колене и това е
Тревожността
Надпревара между разума и лудостта
Параноите ме поставиха на колене
Господи, моля те, моля те, моля те
вземи тревожността ми.
[Стих 2]
Главата ми продължава да бяга, брат ми
Единственото нещо, което ме кара да остана, брат ми
Но няма да му се дам, брат (не, не, не)
Сега трябва да се върна
Боже, не мога да оставя ума си
Кажи на враговете ми, че е мой
Трябва да намеря вътрешното си богатство
Трябва да задържа мислите си
Не мога да бъда хванат (не, не, не)
не мога сега да се предам (не, не, не)
Емоциите са хванати в капан
ума ми е заклещен в движенията
Само аз знам какво става
Изпълнен съм с болка
Опитвам се да възвърна здравия си разум
Навсякъде, където се обърна е задънена улица пред мен
щом няма къде да отида, трябва да разсея тази тревога
усещам, че странната параноя ме поглъща
И ме дърпа надолу
И вече не мога да бягам, йо
Коленича на земята.
[Припев]