Предлагах обич аз за обич само,
събудена в един и същи миг,
самотно рамо за самотно рамо,
сълзата за сълза и вик за вик.
Предлагах ти пътека за пътека,
усмивка за усмивка, длан за длан,
съдба нелека за съдба нелека,
утеха за утеха, дан за дан.
Еднакво да се пее или плаче,
еднакви думи, болки и мечти,
еднакво под небето да се крачи,
еднакво тоя кръг да се върти.
Но любовта е друго. И отдавна
е известно на всички времена,
че между двама няма среща равна,
макар да бъде кладата една.
Наравно да завършва всеки повик,
наравно радостта да се дели.
Единият обича малко повече
и повече след време го боли.
(×2):
Еднакво да се пее или плаче,
еднакви думи, болки и мечти,
еднакво под небето да се крачи,
еднакво тоя кръг да се върти.