Спомени и мъгла витаят в сърцето,
а детството е един все още неоткрит сън.
Изведнъж те събужда мъж,
който снощи те е прибрал у тях,
без да те остави да питаш защо.
Напомня малко на баща ти,
който ти се кара, а после ти се усмихва,
но ако не си послушна,
ще останеш в леглото без вечеря
и макар че вече искаш да си тръгнеш, още си тук.
Анна, Анна, ако си научила, че можеш
да се преструваш на зряла жена,
Анна, значи си пропуснала шанса си
да изживееш мига да вземеш решение!
„Но той живее само за мен
и какво по-хубаво има от това?
Той е този, който ме пази,
той е този, който не ме обижда,
и когато съм уморена, ми шепне тихо: „Анна, Анна…“
„Анна, Анна, толкова е хубаво с теб“,
но това не е всичко, за да бъдеш жена.
Анна, не мисля, че за теб
е достатъчно само да те нарича красива.
Анна, Анна, ако си научила, че можеш
да се преструваш на зряла жена,
Анна, значи си пропуснала шанса си
да изживееш мига да вземеш решение!
Анна, Анна…
Анна, Анна,
пропуснала си шанса си
да изживееш мига да вземеш решение!