Ангел искрящ, своята вяра положих...
Във време на нужда, спасител мои бе само ти...
Ослепена от вярата си, да чуя не можех,
всички предупреждения, тихо шепти...
Ангелите виждам...
Ще ги съпроводя до твоята врата...
Сега няма изход...
Нямам повече милост... Не ще издържа!!!
Без повече угризения, защото още си спомням,
усмивката на лицето ти, когато ме разпръсна бездомна.
Сърцето ми взе,
докарвайки ми до позицията ми начална.
Мечти ми показа,
иска ми се да се бяха превърнал във реалност...
Наруши обещанието си и ме накара да разбера,
всичко бе просто лъжа...
Искрящ ангел,
да видя не можех - мрачните ти намерения и чувствата ти към мен.
Падащ ангел.
Защо, ти, кажи ми? Каква е причината - от тръна в очите си ли си тъй заслепен???
Ангелите виждам...
Ще ги съпроводя до твоята врата...
Сега няма изход...
Нямам повече милост... Не ще издържа!!!
Без повече угризения, защото още си спомням,
усмивката на лицето ти, когато ме разпръсна бездомна.
Сърцето ми взе,
докарвайки ми до позицията ми начална.
Мечти ми показа,
иска ми се да се бяха превърнал във реалност...
Наруши обещанието си и ме накара да разбера,
всичко бе просто лъжа...
Можеше да бъде завинаги, зная.
Сега с теб достигнахме края...
Разкъсал те е този свят, да, може би...
Но това не е причина резонна...
Различен път в живота си, избрал си ти...
Усмивката на лицето ти, когато ме разпръсна бездомна...
Сърцето ми взе,
Докарвайки ми до позицията ми начална.
Мечти ми показа,
иска ми се да се бяха превърнал във реалност...
Наруши обещанието си и ме накара да разбера,
всичко бе просто лъжа...
Можеше да бъде завинаги, зная.
Сега с теб достигнахме края...