"Хвърли го в затвора"чу мъжът да казва Ирод
и дойдоха четири девизиона и го изведоха,
окован мвжду двама стражи, Петър се опита да спи,
но между стените и безкрайните молитви, издигнати за да го пазят.
Тогава се прокрадна светлина във тъмнината в самотната килия,
и веригите, оковаващи Божия човек, просто паднаха.
И притичвайки до своите си преди да се съмне,
Имаше само едно нещо, което се въртеше в ума му:
Ангелите ме пазеха, всеки мой ход,
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха, всяка моя стъпка,
Ангелите ме пазеха!
Само Бог знае времената в живота ми, случващи се днес.
Безумната кола източи горивото си,
преди да пресече моя път,
Наоколо изчезна всичко, непознати инциденти,
Като със човешките си очи аз никога нямаше да мога да видя ръката, водеща ме към дома.
Но аз знам, те са около мен ден и нощ,
Когато врагът се доближава,аз знам-понякога те се борят,
за да опазят моята борба, за да не се върна назад.
Ако ме питаш какво ме опази, ти трябва да ме чуеш да казвам:
Имах Ангели, които ме пазеха, всеки мой ход,
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха, всяка моя стъпка,
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!
Имах Ангели, които ме пазеха, всеки мой ход,
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха, всяка моя стъпка,
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!
Ангелите ме пазеха!