Анастасия за пръв път бе сама на плажа,
понеже мама бе изгоряла вчера като рак!
Дойде момента – две думи само щом ѝ кажа,
ще бъде моя Анастасия, просто няма как!
Excuse me, please – ръката нежно ви целувам,
но тя побягна, в морето скочи като бял делфин,
не ме попита даже мога ли да плувам,
сега след нея стърча отчаян под чадъра син.
(×2):
Името ти знам, Анастасия,
някой ден това ще разбереш!
Влюбен съм във теб, Анастасия,
другото е просто лято и море!
Анастасия, аз вече плувам като риба,
сега на плажа спасител няма по-добър от мен,
но ден след ден сезона бавно си отива,
Анастасия навярно другаде събира тен!
(×4):
Името ти знам, Анастасия,
някой ден това ще разбереш!
Влюбен съм във теб, Анастасия,
другото е просто лято и море!
Анастасия, Анастасия, Анастасия.