Времето лети,
Статуи пропуква и руши.
Прах в праха се връща и превръща крепости в руини.
Ти винаги стоиш
В песните ми ясно си личи, как смисъла обръщам и прегръщам спомена, който боли.
Пр.
Ти беше за мен празничен ден
Моето Алелуя и Амен.
Ти ме роди, отворих очи, погледна ме и света промени
Като слънцето изгряваше, красотата ти оставяше сладка мелодия
Да, ти ме направи, който съм и сега!
Времето тежи,
Чувствата объркани реди.
Всичко отминава, Бог остава – няма да сме сами.
Бягах, връщах се назад, като сянката на водопад.
Търсих те по целия свят и не те откривах в тях
Те нямат твоите черти и никой с красотата ти не може да се сравни
Пр.
Ти беше за мен празничен ден
Моето Алелуя и Амен.
Ти ме роди, отворих очи, погледна ме и света промени
Като слънцето изгряваше, красотата ти оставяше сладка мелодия
Да, ти ме направи, който съм и сега!
Някъде, някога, винаги и сега
На гърба на усмивка безгрижна стои утаена с времето стара вина.
Изповяда ли се ти мое сърце?
В Името на Отца и Сина и Духа
Някой да ми прости,
Пр.
Ти беше за мен празничен ден
Моето Алелуя и Амен.
Ти ме роди, отворих очи, погледна ме и света промени
Като слънцето изгряваше, красотата ти оставяше сладка мелодия
Да, ти ме направи, който съм и сега!