Чиста любов моя,
заровена от хиляди лавини
изгубих щастието
търся го, борейки се
бягам от този град,
защото не мога да се гледам,
не мога да снимам
състоянието на сърцето ми,
което танцува
бавно и неподвижно
между скалите на спомените
което е тук сега подиграно и уморено
между спомена и илюзията
за това, което беше чиста любов
Тази нощ е наша,
тичай силно, ангел мой,
сякаш е последната причина да останеш жив
и ако е любов,
отнасяй се с нея като с тайна,
като най-ценният получен дар,
който разказва защо живееш,
защо умираш
Не понасям фалшивото и предателите
и затова си тръгвам
а ти за кого живееш, за кого умираш
дори да е последната дума
кажи я сега и може би един ден ще се върна
чиста любов моя
отгледах те в моите сънища
и те татуирах в сърцето си,
давайки вяра и на грешките
Оставам само на теб моята любов
на странстващ рицар
и ходя, отдалечавайки се
от нас, въпреки че е голяма
болката,която ме обзема,
но от която не ме плашат щетите
Моята душа бе дадена на теб, само на теб и остава твоя
Тази нощ е наша,
тичай силно, ангел мой,
сякаш е последната причина да останеш жив
и ако е любов,
отнасяй се с нея като с тайна,
като най-ценният получен дар,
получен като мен и теб
Чиста любов моя,
от която може би умирам,
но ще бъде в името на цял един живот,
разпръснат на ръба на една мечта
за музиката, хората, които лекуваха моите рани
и онези хора, онази музика, ми посочиха едно бъдеще и бе единствено истинска любов