Стоя си от час тук сама с мисълта, че
искам да си поговоря с теб.
И знам, точно тази улица на града със сигурност не е
най-доброто място.
Наоколо тълпата отминава и ако сред нея беше ти,
ако минеше покрай мен, щях да те усетя.
Любов моя, къде си?
Не мислиш ли, че съм тук?
Ще се смаля още повече,
ако не бъдеш тук до мен.
Далечна любов моя, но същевременно
толкова близо до мен…
Времето отминава и накрая ще си намеря
с какво да се занимавам,
но не ме е грижа, не, няма да си отида –
ще остана да те изчакам.
Наоколо ми всичко бързо; поредното метро…
Аз обаче знам, че ще остана на място.
Любов моя, къде си?
Не мислиш ли, че съм тук?
Ще се смаля още повече,
ако не бъдеш тук до мен.
Далечна любов моя, но тук до мен…
Далечна любов моя, ако беше тук до мен,
тук до мен…