Изглежда като ангел, паднал от небето –
и как е облечена само, докато влиза в „Синият саксофон“!
Обаче скучае, подпряна на едно огледало,
сред маниаци в кожени дрехи, които я заглеждат най-безпардонно –
губи си времето, губи си времето, губи си времето.
Една вечер срещна едно мило момче –
то бе като гръм от ясно небе и щом го погледнеше, за нея бе същински шок!
И на път към вкъщи, и на път към вкъщи, и на път към вкъщи
тя ще се понесе в танц сред звездите
и ще открие, ще открие
своята отчаяна любов.
След онзи път тя го изгуби от поглед
и отчаяна го очаква всяка вечер в „Синият саксофон“.
Една страшна нощ тя плачеше,
но съвсем внезапно телефонът се раззвъня като петел
и се обаждаше, и се обаждаше, и се обаждаше той.
Изглежда като ангел, паднал от небето;
щом се срещнат и докоснат, за тях е същински шок!
И треперейки, и треперейки, и треперейки силно,
тя ще се понесе в танц сред звездите
и ще открие, ще открие
своята отчаяна любов.