С какво удоволствие си спомням безсънните нощи,
Когато четяхме под светлината на свещта,
А отвъд стъклата на прозореца
Се градеше нов свят от сняг.
Милион сипещи се перца,
Милион звездици, падащи на земята
Толкова тайни, чакащи да бъдат разгадани
Сред падащия сняг
Може би и аз падам,
А дали ще тупна на земята?
Може би ще падна леко като перо
В обграждащия ме мрак
Тишината на зимната нощ
Събужда спомени, които пазя в сърцето
Напомнящи ми за синята лунна светлина
Над падналия сняг
Може би и аз падам,
А дали ще тупна на земята?
Може би ще падна леко като перо
В обграждащия ме мрак
Затварям своя нощен прозорец
И оставям небето да рони белите си сълзи
Виждам всяка през пламъка на свещта
Сред падащия сняг.