Ama babacığım [Bulgarian translation]

Изведнъж играчката ти се е счупила,

приятелят ти се е разсърдил, обидил се е,

сбил си се и целият си в рани...

Не идвай при мен натъжен и със сълзи на очи, детето ми!

Хората така порастват, плачът не е решение!

Не е лесно да спреш мелницата на времето... Но татенце...

Когато твоето вътрешно “аз” те попита,

когато научиш за средновековна Галилея

и прочетеш за Индже Мемед...

Не идвай при мен натъжен и със сълзи на очи, детето ми!

Хората така порастват, плачът не е решение!

Не е лесно да спреш мелницата на времето... Но татенце...

В един ярко светъл първи пролетен ден,

ако в кошмара на истината на първата ти любов

горчивина има...

Не идвай при мен натъжен и със сълзи на очи, детето ми!

Хората така порастват, плачът не е решение!

Не е лесно да спреш мелницата на времето... Но татенце...

Освен нещата, които си видял и преживял,

когато в скрито местенце откриеш щастието

и ей така наоколо се огледаш...

Не идвай при мен натъжен и със сълзи на очи, детето ми!

Хората така порастват, плачът не е решение!

Не е лесно да спреш мелницата на времето... Но татенце...

Ще дойде ден и ако животът не те устройва,

ако не можеш да го промениш,

ако моите песни са ти останали в наследство...

Не идвай при мен натъжен и със сълзи на очи, детето ми!

Хората така порастват, плачът не е решение!

Не е лесно да спреш мелницата на времето... Но татенце...