В мига, в който реших
да въвлека самата себе си
в безразсъдното решение
да изляза срещу бурята
в онова празнично кътче,
надигащо весела глъчка в сърцето;
когато не ми носят болка
лъжите, които съм си казвала;
когато ценя конкретното
повече от глупавата външност –
тогава побеждавам.
В желанието си да те имам
без половинчати условия;
в чувството си на подготвеност
да внеса промяна в чувствата си;
в оставената навън скука
без хляб и без покрив;
когато успея да проявя търпимост
спрямо невежеството на подлеца –
тогава надвивам чувството на откъснатост,
защото ти не ме оставяш сама
и превъзмогвам студенината на страха си,
когато реша, че нещо не е важно,
и когато се потопя напълно в настоящето,
надвивам празнотата на загубените часове,
понеже знам как да ги забравя.
И надвивам празнотата на загубените часове,
понеже знам как да ги забравя.
(×2):
Сега вече знам,
че времето оставя време за съществуване.
Сега вече имам
силата да взема решение.
Сега вече знам,
че в живота трябва да не се предаваш
и че не може
да оставиш животът да те подмине.
А като се замисля как съм използвала
всички онези недоразумения –
навярно понякога съм ги смесвала
заедно с хубавите мигове.
Сега вече знам,
че времето оставя време за съществуване.
Сега вече имам
силата да взема решение.
Сега вече знам,
че в живота трябва да не се предаваш
и че не може
да оставиш животът да те подмине.
И се чувствам подготвена,
и надвивам сенките на онази горчивина,
щом намеря как да се изправя срещу нея,
и надвивам тревогата зад въпросите си
накъде отива този свят
и накъде ще ме отведе пътят ми,
и надвивам тъмнината, който всеки носи дълбоко в себе си,
защото научих къде е светлината.
(×3):
Сега вече знам,
че времето оставя време за съществуване.
Сега вече имам
силата да взема решение.
Сега вече знам,
че в живота трябва да не се предаваш
и че не бива
да оставиш животът да те подмине.
Научих къде е светлината,
накъде отива този свят.
Не може да оставиш животът да те подмине.
Сега вече имам силата да взема решение.
Не може да оставиш животът да те подмине.