Alla fermata [Bulgarian translation]

Вечно те засичам тук –

наблюдавам те как вървиш.

Ще ми се да си побъбрим малко,

но ти дори не поглеждаш към мен…

Толкова ми харесваш,

че не мога да ти обясня –

така ми иде да се усмихна при мисълта,

че не искаш да ме заговориш…

Ах, какво си ти?…

Може би вълна, толкова голяма,

че ме залива, без да ми причинява болка…

Ах, може би просто искаш да се направиш на недостъпен…

Леко се приближавам,

опитвам се да се заиграя с думите;

естествено, знам, че не мога

да измисля кой знае какво…

И ето, виждам, че се усмихваш –

изглежда, не се е получило толкова зле…

Що за глупачка съм само!

Поздравяваш някого зад гърба ми…

Ах, какво си ти?

Може би проблясък или временна буря,

която зашеметява, но която не боли…

Ах… може би просто искаш да останеш сам…

Ах… как ми се иска

да не ми се налага да си те представям,

да не ми се налага да те сънувам повече!

Господи, къде си?

Не ме карай да рухна…

Таксито нещо се бави –

като че не иска да пристигне;

тропаш с крака от студа,

който не те оставя да дишаш…

Но ето че се задава –

имам достатъчно време

да си представя отново, че се събуждам

излегната върху сърцето ти…

Ах, какво си ти?

Може би скала или могъща планина,

която ме кара да се размечтая.

Разбира се, че бих искала

да ме заведе на море…

Той обаче

не ме поглежда и не ме слуша,

а просто се качва и мен внезапно ме обзема болка.

Може би не бива да се размечтавам…