Алеята на влюбените [Aleyata na vlyubenite] lyrics

Има във парка една тиха алея, в която неизвестния скулптор е изваял с длето един мраморен момък. Един герой, останал завинаги на двайсет години във тази алея на влюбените.

Пак сигналът звъни в тишината,

тоя наш неизменен сигнал,

и в сребристият дъжд на луната

той ни среща, той ни среща, в алеята спрял.

Сякаш нас той е чакал безкрайно,

все такъв, неизменно красив,

и ни гледа усмихнато в мрака,

и ни маха с ръка мълчалив.

Може би той е имал момиче,

може би като мен е обичал,

може би в тишината на мрака,

може би като мен го е чакал.

Колко влюбени тук ще минават,

а под лунният дъжд мълчалив

неизменно с усмивка такава

ще ги среща пак момък красив…

Може би той е имал момиче,

може би като мен е обичал,

може би в тишината на мрака,

може би той е чакал.