— Госпожо Вучкович, въпросът ни е за истинската любов.
Как разбирате кога идва краят ѝ?
— За истинската любов ли питате?
Никога.
Ще ти разкрия нещо, ако позволиш —
кога, не е важно — важно е колко обичаш някого ти!
Обръщаш ми гръб, както обикновено съм свикнала,
а аз не бих те пуснала теб и не бих те дала на никого.
Сърцето не знае кое е логичното…
ПРИПЕВ:
Почакай малко, това не е краят!
От мойто име любовта да си тръгне, не давай!
Хайде, остани и силен бъди —
ще мине време и ще свикнат на трудното твойте очи.
Накъде ще отплуваме, не искам отговор на този въпрос —
на нашия кораб пукнатините са сто,
но ще преживеем с теб и това, мили мой,
ако вземеш от мене назаем малко любов.
Стаята ми тази нощ е моят „Алкатрас“*,
а стените — мечтите погубени за нас.
За мен стрелките никога не съвпадат.
Тази нощ не мислиш за мене и сама със себе си оставам.
ПРИПЕВ: …
*„Алкатрас“ (Alcatraz) е известен военен затвор, разположен на едноименния остров в непосредствена близост до Сан Франциско, на 2,4 км от брега, по средата на Санфранцисканския залив, щата Калифорния, САЩ. На жаргон е наричан още Скалата (The Rock) или Трас.
Превод и адаптация: Йордан Гергов