Истинските причини
никой няма ти ги обясни,
нито какви механизми дават начало
на някакъв вид болезненост.
Още с първата усмивка
загубиш устойчивостта,
склонен си да се подхлъзнеш
в едно нарастващо любопитство,
което те бута напред.
Онази все тъй детска непредпазливост
те повлича със себе си –
отгатни, отгатни какво е.
Отвъд реката
ще се озовеш
и поредния мост
ще прекосиш.
Един повей на вятъра
нарушава спокойствието
и една напълна моя несъзнателност
ми представя за добра тази вярност.
В тази коварна игра
къде се намира
неудържимата радост
от непокорство и безнравственост?
И ето че ме повлича
към разчистването на всички спомени
и мисли мои
да натрупам своите „имало някога“,
за да направя огън от тях,
и в личния си запас от глупави постъпки
ще намеря причина.
Точно на теб не съм казвала „не“.
Отвъд реката
ще дойда при теб
и страховете
ще ги преглътна.
Отвъд реката
ще се озова,
отвъд реката
ще се озова.