Мисълта натрапчива пак нахлу в моя ден,
Тя обсеби моя сън, тя обсеби всичко в мен.
Мисълта натрапчива носи твоя образ пак,
твоя мирис, твоя вкус. Полудявам ли? Не знам.
Хайде, пак ме излъжи колко ме обичаш ти!
Жадна за лъжите ти, ще повярвам пак, нали?
Слабостта сега ми е враг, но желая те пак и пак,
дори да знам какъв си ти - актьорът с най-красивите очи!
Като вирус си в кръвта и като болест в ума.
И опасност голяма си, лудост вече в мен си ти.
Дай ми всичко свое, дай, изгори ме ти докрай,
дори да знам какъв си ти - актьорът с най-красивите очи!
Хайде, пак ме излъжи колко ме обичаш ти!
Жадна за лъжите ти, ще повярвам пак, нали?
Слабостта сега ми е враг, но желая те пак и пак,
дори да знам какъв си ти - актьорът с най-красивите очи!
Хайде, пак ме излъжи колко ме обичаш ти!
Жадна за лъжите ти, ще повярвам пак, нали?
Слабостта сега ми е враг, но желая те пак и пак,
дори да знам какъв си ти - актьорът с най-красивите очи!