Ако те погаля, ако те целуна,
Ти не си измислял, ти не си сънувал, а това съм аз.
Знай, че мен ме има, някъде край тебе,
Като ласкав вятър, като много синьо пролетно небе.
Кой ни изпраща това безпокойство -
Лунните нощи, странния зов?
Знае ли някой пътя, по който
Ти ни повеждаш, повеждаш, любов?
Любовта е странна и невероятна весела игра.
Прави ме внезапно пленница добра.
Аз ще те погаля, аз ще те целуна.
В тая нощ без глас може би измисляш, но това съм аз.
Кой ни изпраща това безпокойство -
Лунните нощи, странния зов?
Знае ли някой пътя, по който
Ти ни повеждаш, повеждаш, любов?