Свят от улици, цвят и жени,
море от изгубени възрастни хора,
залени от шум и неон светлини,
родени от тъмните вътрешни дворове.
Небе от желания и дъжд от мечти,
измили стените от тъжните спомени.
Боли ме от всичко, което обичам –
и всичко, което обичам, си ти.
(×2):
Боли ме от всичко, което обичам,
боли ме от радост и в радост изтича
моето време, моето време
на вечно момиче.
Ако спра да обичам, ще спре да ме има.
Боли, но не плаче във мене момичето.
Боли ме от всичко, което обичам,
но ако спра да обичам – не! Немислимо е!
(×3):
Боли ме от всичко, което обичам,
боли ме от радост и в радост изтича
моето време, моето време
на вечно момиче.
Моето време, моето време
на вечно момиче.