Орлин:
Ах, този свят облечен в сиво
и студен до минус три е,
а аз съм влюбен,
Кристина: във мен си влюбен.
Орлин: И както в черно-бяло кино
сив е и градът настинал,
а аз съм влюбен,
Кристина: във мен си влюбен.
Орлин:
И чакам с теб да се срещна тук.
Замръзвам сякаш, но не от студ –
от мисълта, че не си до мен,
крещи страхът студен.
Кристина:
С палитра цветна ще започна
да рисувам всяка плочка.
Във мен си влюбен,
Орлин: във теб съм влюбен.
Кристина: И вместо черно-бяло кино
пак небето ще е синьо.
Във мен си влюбен,
Орлин: във теб съм влюбен.
Кристина:
Аз идвам с вяра, срещни ме ти.
Аз нося слънце и светли дни.
Ако си влюбен, бъди докрай
и пак ще бъде май.
Заедно:
Ако си влюбен, ако си влюбен,
ако си влюбен, бъди докрай!
Ако си влюбен, ако си влюбен,
ще бъде вечно разцъфнал май.
Кристина: Аз идвам с вяра, срещни ме ти.
Орлин: Аз нося слънце и светли дни.
Заедно: Ако си влюбен, бъди докрай
и пак ще бъде май.
Кристина:
Боите любовта създават
и художник лесно ставаш,
ако си влюбен,
Заедно: ако си влюбен.
Орлин:
И цветна ще е всяка зима,
щом на този свят те има.
Във теб съм влюбен,
Заедно: във мен си влюбен.
Аз идвам с вяра, срещни ме ти.
Аз нося слънце и светли дни.
Ако си влюбен, бъди докрай
и пак ще бъде май.
(×3):
Ако си влюбен, ако си влюбен,
ако си влюбен, бъди докрай!
Ако си влюбен, ако си влюбен,
ще бъде вечно разцъфнал май.