Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника задъхан, вече чезнеща.
Ти, като цвете от вихрушка клюмнало,
сега стоиш на моя праг трепереща.
Ела, любов, за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, любов, не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.
Дай ми ти всичкия студ.
Дай ми ти всички обиди.
Искам щастлива от тук
после, любов, да си идеш.
Нищо че мойто сърце
скрито ще плаче и страда.
Винаги мойто лице
ще те посреща със радост.
Постой при мен, а после пак – постоплена
тръгни сред тях, почукай на сърцата им.
Че ако ти изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята – цялата.
(×2):
Дай ми ти всичкия студ.
Дай ми ти всички обиди.
Искам щастлива от тук
после, любов, да си идеш.
Нищо че мойто сърце
скрито ще плаче и страда.
Винаги мойто лице
ще те посреща със радост.