Аз много дълго те изпращах с поглед.
Дали съм те изпратила, не знам.
Край границата нейде ще те топли
жарта на мойта гореща длан.
И тази жар навярно ще те сгрява,
когато те затрупат снегове,
когато ненадейно над тебе ще завеят
студени декемврийски ветрове.
В моите утрини, в моите вечери,
в моите сънища с тебе съм аз.
Живи са думите, живи са ласките,
живо е чувството, чакам те аз.
Живи са думите, живи са ласките,
живо е чувството, чакам те аз.
Сега замръкваш толкова далече,
сънуваш, недокоснат от съня,
защото трябва да сияят вечно
най-хубавите багри на деня.
Със птиците ще тръгне моят поздрав
и с блясъка на първата звезда,
със пролетния вятър, със есенното злато
ще дойде до граничната бразда.
В моите утрини, в моите вечери,
в моите сънища с тебе съм аз.
Живи са думите, живи са ласките,
живо е чувството, чакам те аз.
Живи са думите, живи са ласките,
живо е чувството, чакам те аз.
Чакам те аз.
Чакам те.