Кой сега ще измами ръцете ти?
Кой ще излъже сега устните ти?
Кой ще ти шепне, че те обича?
И после в тишината ще му отдадеш тялото
Ще прекарваш времето върху възглавницата
Минават хиляди часове в твоя поглед
Само ще съществува живота, за да те обичам.
Сега кой?
И кой ще ти пише поеми и писма?
И кой ще ти разказва страховете и грешките си?
И кой ще оставяш да спи до гърба ти?
И после в тишината ще му казваш, че го желаеш
Ще задържи дъха си върху лицето ти
Ще изгуби погледа си в твоя
И ще забрави живота, обичайки те
Сега кой?
Сега кой? Ако не съм аз
Гледам се и плача в огледалото
И се чувствам глупаво, нелогично
И после те представям цяла, подарявайки аромата на кожата ти
Твоите целувки, вечна ти усмивка
И до душата в една целувка, в една целувка отива душата
И в душата ми до целувката какъв можех да съм
Сега кой? Сега кой?
На кого ще оставяш аромата си в леглото?
Кой ще запази спомена на сутринта
В която прекарвате часовете спокойно?
И после в тишината ще желае тялото ти
Ще задържа времето върху своето лице
Ще прекарва хиляди часове на прозореца
И ще си изчерпи гласа си, викайки те
Сега кой?
Сега кой?
Сега кой? Ако не съм аз
Гледам се и плача в огледалото
И се чувствам глупаво, нелогично
И после те представям цяла, подарявайки аромата на кожата ти
Твоите целувки, вечна ти усмивка
И до душата в една целувка, в една целувка отива душата
И в душата ми до целувката какъв можех да съм