Четири години в ъгъла смачкани
си ги хвърлила, каза “край вече” за мен
та какво ме питаш сега къде съмвам,
в коя прегръдка греховни целувки кървавя?
Остави се, ти казвам, недей да настояваш
ние приключихме, не го разбираш.
Остави се, ти казвам, недей да го изтощаваш
ти си обич алкохолична и ме застрашаваш.
Още една нощ пак в самотата ми настъпи
и съм запълнил всичките си вени с уиски
споменът ти където ме докосне ме боли
и чувствам се тази вечер, че земята не ме държи.