Αφιερωμένο [Afieromeno] [Bulgarian translation]

И после какво остава, всичко наоколо е сиво

и в рамката снимката ти.

Трябва да я извадя, мина сега един месец

и ме измъчва всичко от отсъствието ти.

Каквото ми даде всичко съм запазил,

и каквото си ми написала, в сърцето ми го скрих.

И когато разлиствам написаното едно по едно,

вече не се ядосвам, че много те обичах.

Ангели ще дойдат да те намерят

и една песен ще ти изпеят,

посветена от един странник

на тези, които знаят да обичат.

Нима кой е виновен вече няма значение,

далеч си от мен, но те чувствам до мен.

Притеснява ме че има стаята тишина,

искам да чувам гласа ти, говори ми.

Ангели ще дойдат да те намерят

и една песен ще ти изпеят,

посветена от един странник

на тези, които знаят да обичат.

Загасих светлините и вътре във фантазията ми

взех целувката ти, и в прегръдка те хванах.

Друго вече нямам какво да кажа, какво да заявявам,

че те обичам толкова силно и че много те обичах...