Обичахме, бяхме обичани, свикнахме и се разделихме.
Може би помислихме нашата любов за игра.
Тази лъжлива пролет заблуди и двама ни.
Но точно на най-хубавата част остана наполовина.
Хайде, ела, запали кибритена клечка!
Нека това мое сърце изгори в пламъци!
Нека за теб да изгори в пламъци!
Нека за мен остане пепел!
На която и посока да погледна,
там винаги те има.
Това е моето положение без теб.
Нека този, който знае името на това, да го опише!