Adımı Kalbine Yaz [Bulgarian translation]

От теб вече не получавам нито новина

Нито поздрави

Или моето място е запълнено вече?

Моите цветя на любовта, които съм посял на пътя ти

Увяхнаха в забрава ли?

Нали дори и съдбата да ни раздели един един ден

Нашите сърца щяха да бъдат едно цяло

Или лъжливите обятия на чужбина

И теб са приспали?

Ах, ах, времена!

Помни, че не сме делили храна и вода

Ах, ах, времена!

Колко бързо забрави тези дни

Макар и веднъж месечно, веднъж годишно, но задължително ми звънни

Отдели ми малко време

И понякога ме питай „ Жив ли си?”

Напиши моето име в съцето си, не ме забравяй

Днес тези, които ти считаш за приятели и ти се усмихватв лицето

И утре ще бъдат ли до теб?

В добри времена, всичко е много хубаво, но в лоши има буря

Няма ли да те боли?

Ако е така, силно прегърни себе си

Не свивай на грешен път

Държи на ръце този, който те обича

Помни го вечно