От теб вече не получавам нито новина
Нито поздрави
Или моето място е запълнено вече?
Моите цветя на любовта, които съм посял на пътя ти
Увяхнаха в забрава ли?
Нали дори и съдбата да ни раздели един един ден
Нашите сърца щяха да бъдат едно цяло
Или лъжливите обятия на чужбина
И теб са приспали?
Ах, ах, времена!
Помни, че не сме делили храна и вода
Ах, ах, времена!
Колко бързо забрави тези дни
Макар и веднъж месечно, веднъж годишно, но задължително ми звънни
Отдели ми малко време
И понякога ме питай „ Жив ли си?”
Напиши моето име в съцето си, не ме забравяй
Днес тези, които ти считаш за приятели и ти се усмихватв лицето
И утре ще бъдат ли до теб?
В добри времена, всичко е много хубаво, но в лоши има буря
Няма ли да те боли?
Ако е така, силно прегърни себе си
Не свивай на грешен път
Държи на ръце този, който те обича
Помни го вечно