Ако всичко, де расте, започне да бледнее, да жалее
О, пусни ме вътре, пусни ме вътре, да не чакам
Нека всичко, което бяга през полята, през тишината
Да си продължи по собствените си скрити пътища
Когато златното ново пропътува далече от
Където някога е било
Раждано като света, през дълги години
И когато делата на човека
Карат земята да трепери
О, пусни ме да вляза, пусни ме да вляза, да не чакам
Велики са звуците на всичко, що живее
И всичко, което човекът може да удържи
Ако всичко, де расте, започне да бледнее, да жалее
О, пусни ме вътре, пусни ме вътре, да не чакам
Велики са звуците на всичко, що живее
И всичко, което човекът може да удържи
Велики са звуците на всичко, що живее