Той гледа към небето
плачейки тихичко разказва на
една звезда вярвайки,
че тя праща й целувки от своя прозорец
се моли на луната.
Когато я види да й каже,
че иска да я има заспала близо
с него на това толкова студено и празно легло
и плаче от мъка.
Каква мъка!
И от деня в който Господ я взе
една сълза стои в сърцето му
спомня си гласът й
и потреперва, когато си помисли как я сънува вечер
и започва да плаче...
Старче, не плачи скоро ще изгрее луната
и ще смъкне от небето една звезда да осветява пътя
и там ще е тя съсъ теб, старицата ти
Ще те чака там горе на небето
и ще ти каже тихичко "Обичам те "
Не искам да плачеш, старче...
Само спомена му остана
като пламък, който носи в себе си
И чака, гледайки една звезда,
която ще отнесе мъката му
Сам, винаги си сам
каквото и да казват, оставиха те сам...
както казва поговорката " храни куче да те лае "
И от деня в който Господ я взе
Е дна сълза стои в сърцето му
спомня си гласът й
и потреперва, когато си помисли как я сънува вечер
и започва да плаче...
Старче, не плачи скоро ще изгрее луната
и ще смъкне от небето една звезда да осветява пътя
и там ще е тя съсъ теб, старицата ти
Ще те чака там горе на небето
и ще ти каже тихичко "Обичам те "
Не искам да плачеш, старче...