Abuelo [Bulgarian translation]

Той гледа към небето

плачейки тихичко разказва на

една звезда вярвайки,

че тя праща й целувки от своя прозорец

се моли на луната.

Когато я види да й каже,

че иска да я има заспала близо

с него на това толкова студено и празно легло

и плаче от мъка.

Каква мъка!

И от деня в който Господ я взе

една сълза стои в сърцето му

спомня си гласът й

и потреперва, когато си помисли как я сънува вечер

и започва да плаче...

Старче, не плачи скоро ще изгрее луната

и ще смъкне от небето една звезда да осветява пътя

и там ще е тя съсъ теб, старицата ти

Ще те чака там горе на небето

и ще ти каже тихичко "Обичам те "

Не искам да плачеш, старче...

Само спомена му остана

като пламък, който носи в себе си

И чака, гледайки една звезда,

която ще отнесе мъката му

Сам, винаги си сам

каквото и да казват, оставиха те сам...

както казва поговорката " храни куче да те лае "

И от деня в който Господ я взе

Е дна сълза стои в сърцето му

спомня си гласът й

и потреперва, когато си помисли как я сънува вечер

и започва да плаче...

Старче, не плачи скоро ще изгрее луната

и ще смъкне от небето една звезда да осветява пътя

и там ще е тя съсъ теб, старицата ти

Ще те чака там горе на небето

и ще ти каже тихичко "Обичам те "

Не искам да плачеш, старче...