И всичко бе така отдавна,
но до днес помня аз оня час –
ти промълви две думи странни
и със тях ме закле да мълча.
Абракадабра, абракадабра –
магия има скрита в тези две слова.
Хей, абракадабра, абракадабра –
поне тогава вярвах във това.
Че времето ще спре
и млади ще сме ний.
И любовта ще грей
във всичките ми дни.
Абракадабра, абракадабра –
поне тогава вярвах във това.
Но аз мълчах, в сърцето пазех
тези две думи и любовта.
Навярно ти на друг ги каза –
сила днес няма в тях, няма в тях.
Абракадабра, абракадабра –
магия има скрита в тези две слова.
Хей, абракадабра, абракадабра –
аз искам пак да вярвам във това.
Но времето лети,
разделя ни без жал.
Знам, наш'та тайна ти
на друга си издал.
(×2):
Абракадабра, абракадабра –
магия има скрита в тези две слова.
Хей, абракадабра, абракадабра –
аз искам пак да вярвам във това.