Може би значиш повече, отколкото сам знаеш,
може би те искам повече, отколкото всеки друг те е искал някога.
Може би си някой, на когото му е по-лесно да живее,
може би си глухо мълчание, когато питам къде да ида.
И точно така,
така усещам тази тревога и страх,
а щом свърши денят,
тъй спокойно ще ми отговориш…
Мога да се усъмня в това, което се случва,
когато ми кажеш да ида там, където има несигурна цел.
Може би не искам да живея по такъв начин,
не искам да бъда твой грях, който предпочиташ да измиеш от себе си.
И точно така,
така усещам тази тревога и страх,
че щом приключи денят,
тъй спокойно ще ми отговориш,
че това, което имам, не е достатъчно за теб.
Това, което имам, не можах повече да крия.
В това, което имам, вярвах безумно,
а това, което имам, трябваше да ти замести всичко.
И точно така,
така усещам тази тревога и страх,
че щом приключи денят,
тъй спокойно ще отговориш,
че това, което имам, не е достатъчно за теб.
Това, което имам, не можах повече да крия.
В това, което имам, вярвах безумно,
а това, което имам…