Как мога да виждам, когато очите ми са затворени?
Как може да си толкова надалеко и вече да искаш да си тръгваш?
Как да говорим, когато устните ни са затворени.
И искам да знаеш, че не мога да поправя това което ти счупи.
Затварям си очите и лягам да спя.
Ти си последното нещо, последното нещо, което виждам.
Имах хиляда думи за казване, ти реши да си тръгнеш.
И сега щастлив ли си, свободен си?
Даде ми сърцето си и си го взе обратно.
Сега вече съм видяла светлината на деня.
Момче, ти не значиш нищо за мен.
Как може да пишем, когато мастилото е свършило.
Нашата любов е празна страница, върху която никога не си писал.
Как можем да бъдем това, което бяхме?
Беше ли просто всичкото това измислено, когато сърцето ми беше на рамото ми.
Затварям си очите и лягам да спя.
Ти си последното нещо, последното нещо, което виждам.
Имах хиляда думи за казване, ти реши да си тръгнеш.
И сега щастлив ли си, свободен си?
Даде ми сърцето си и си го взе обратно.
Сега вече съм видяла светлината на деня.
Момче, ти не значиш нищо за мен.
Любовта ни е пощенска картичка, изпратена към никъде.
Любовта ни е пощенска картичка, изпратена към никъде.
Любовта ни е пощенска картичка, изпратена към никъде.
Любовта ни е пощенска картичка, изпратена към никъде.
Затварям си очите и лягам да спя.
Ти си последното нещо, последното нещо, което виждам.
Имах хиляда думи за казване, ти реши да си тръгнеш.
И сега щастлив ли си, свободен си?
Даде ми сърцето си и си го взе обратно.
Сега вече съм видяла светлината на деня.
Момче, ти не значиш нищо за мен.