Ти си тръгна!
Ти си тръгна!
Тялото ти е студено
Надеждата е студена, не мога те оставя
Мога ли да умра с теб
Така че никога да не остареем
Отрежи връзкити
С тази бележка, която остави назад
Четейки думите, те чувам да ми казваш защо
Твърде късно, твърде късно
Никога не се сбогувах
Твърде късно, твърде късно
Дори не мога да те попитам защо
И сега затъвам
В собственото си нещастие
Надявам се най-сетне да си отишла
На място, на което принадлежиш
Тъгата ми се показва,
Когато името ти е издълбано в камък
Не мога да изтрия думите, за да се удължи реалността
Иска ми се да бях умрял
В онази нощ до теб
Така че ме убий сега и остави добрите времена да се изнизват
Твърде късно, твърде късно
Никога не се сбогувах
Твърде късно, твърде късно
Дори не мога да те попитам защо
И сега затъвам
В собственото си нещастие
Надявам се най-сетне да си отишла
На място, на което принадлежиш
Ще ме чакаш ли? Ще дойдеш ли до мен
Ще ме пренесеш ли до другата страна?
Защото аз не принадлежа тук
Твърде късно, твърде късно
Никога не се сбогувах
Твърде късно, твърде късно
Дори не мога да те попитам защо
И сега затъвам
В собственото си нещастие
Надявам се най-сетне да си отишла
На място, на което принадлежиш
Никога не се сбогувах
Не мога дори да те попитам защо
Погубвам се
В собственото си нещастие
Надявам се най-сетне да си отишла
На място, на което принадлежиш