– Пр-р-р…
– Казвам ти, Пумба, това е смрад!
– О, извинявай…
– Не тук, там! Той, тя – усамотени…
– Това нещо лошо ли е?
– Става нещо, виждам, (Какво?)
трагично, няма спор, (Кой?)
сега ще видиш как ще станем пак
от трио двама в хор. (О!)
Милувки, скрити в здрача,
магия вред струи,
споделят те надежди и мечти,
беда над нас виси.
– Тази нощ любов изгря,
копнеж донесе тя,
почувствай в миг как вече с тях звучи
в хармония света1.
– Сърцето ми пред нея
с вълнение тупти,
но тайни тъмни в мен ще види тя,
дали ще ми прости?
– Тъгува ли за нещо?
Пред мен смутен мълчи.
Защо не иска цар да бъде днес?
Такъв се той роди.
Тази нощ любов изгря,
копнеж донесе тя,
почувствай в миг как вече с тях звучи
в хармония света1.
Тази нощ любов изгря,
в очите нежността
в миг стопи тъгата и страха,
стопли две сърца.
– Щастлив е той, избран в нощта
да е мил съпруг,
безгрижно с нас живя, но вече
ще трябва да е друг.
1. a. b. според граматиката: светът