На нея, която те приема
такъв, какъвто си;
на нея, която не те предаде,
която казва „да“,
когато пожелаеш.
На нея, която кара
тъгата ти по мен
да се изпари,
докато прави любов с теб,
докато взема чашата от ръцете ти.
О, да, знам за това!
Заедно с нея
полети нависоко;
лети все по-нависоко,
както знаеш ти.
В мен ще остане
само старият спомен
за сянката на мъжа,
който вече не си.
Тя взима и дава;
щом победи, всичко е нейно.
Тя се смее и бе винаги до теб –
всеки път, когато копнееше за мен.
На нея – твоята единствена мисъл.
На нея – изцерителката на сърцето ти,
която те оставя да изречеш
каквото си пожелаеш.
На нея, която ми се усмихва,
щом ме засече на улицата,
о, да!
На нея, която на тъмно
бъркаше в ума си
с мен…
По петите ѝ
я следваш неотлъчно ти
и без нея
не можеш да живееш.
Кажи го на нея –
тя не знае
какъв беше, преди да я срещнеш.
Тя ще те дари с всички свои мечти
и щом дойде, няма да си тръгне.
Да, тя е истинска и бе винаги до теб –
винаги, когато търсеше мен…