Когато те опознах любов.
Аз още бях в първата пролет от живота ми.
Оставих се в прегръдките ти.
Пих до насита от отровата ти, любов.
Навсякъде съм с рани, отказах се от тебе.
Умрях, но сега съм добре.
Любов, не ми я взимай сега.
Знам това ще стане ако идваш.
Не ни оставяш ти без да ни убиеш.
Любов, каквото в останало остана за нея.
Вече обичта е решение на проблемите ми.
И тебе те преживях, остави ме сега.
Остави ме да я обичам.
Не ме ослепявай, да видя.
И тебе да те няма, пак става любовта.
Остави ме да я обичам.
И без това животът е труден за мене.
Не го прави по труден.
Отвори ми вратата на мира.
Остави ме да я обичам.