Любовта свърши,
сякаш малка рибка се изплъзна от ръцете ми и се изгуби.
Любовта свърши,
сякаш нещо се откъсна от мен и си тръгна.
Свършва ли изобщо любовта?
Изгубва ли се в пустотата, сякаш нищо не е било?
Любовта никога не свършва! Любовта никога не свършва!
Остава с нашите имена на стената на една улица,
на кората на дърво, в края на един календар.
Остава в цветето между страниците на тетрадка,
в следата от нокът, в реда на маршрутката.
Остава в една стая, в дантелата на възглавница,
в пламъка на свещта, някъде по постелята…
Любовта никога не свършва! Любовта никога не свършва!
Остава на езика ни в повтаряща се песен,
на изходa на училище, в погледа на дете.
Остава в книга с приказка една,
в стаята на болен по средата на нощта.
Остава на една спирка във афиш разкъсан,
в горчивата усмивка, в разходката разсеяна.
Любовта никога не свършва! Любовта никога не свършва!
Остава в обществен телефон на една улица,
в отговора на въпрос, на лицето на съседа.
Остава на пазара, в аромата на кафето,
в гадаещия бъдещето заек, в цената на чорапа.
Остава във водораслите по морския бряг,
на крилете на чайката, в комина на параход.
Любовта никога не свършва! Любовта никога не свършва!