Кажете ми, какво знаете за нея?
За онова, което тя причинява?
Достатъчен ми е само един поглед,
нощта и нейният дъх.
Моля ви, останете да си говорим,
мракът не предвещава нищо добро,
светът тази вечер е по-студен,
но виждам, че вече бързате да си тръгнете.
Господа, срещу учтива молба
бих могла да ви запея за любовта –
ще ви разкажа чрез рими и много нежност
за стари неща като…
Е, ти остана с мен
и изражението ти се промени.
С теб бих могла да си говоря,
говоря ли, говоря с часове,
затова нека прекараме нощта заедно
и песента ще стане съвсем друга.
Не чуваш ли? Има сгрешена нота;
ти си глух, ти си просто телевизор.
Господа, срещу учтива молба
бих могла да ви запея за любовта –
ще се преструвам на безразлична или увлечена,
докосвайки струните на сърцето ви.
О, господа, срещу учтива молба
бих могла да ви запея за любовта –
ще ви разкажа чрез рими и много нежност
за стари неща като яростта, радостта и болката.
А може би трябваше да избягам,
да я намразя и да я забравя
или пък да не бъда толкова сигурна,
че след нея остава само болката,
че след нея остава само болката.