Защо ли, защо ли, защо ли да крием,
Че аз и ти вече това не сме ние?
Че аз и ти вече, сме двама различни,
Които се срещат съвсем, съвсем безразлични?
ПРИПЕВ (х2)
А дали е така? Кой ще ми каже?
Аз вървя по света и подсвирквам си даже.
Но сърцето ми спирa, спира да бие,
Ако тебе във някой друг те открие.
Това е обаче наивна измама.
Дърветата знаят, че теб те няма.
И птиците знаят, че ти си далече.
И аз го разбирам; добре, при други си вече.
ПРИПЕВ (х2)